Големият шлем в... шаха 5

Докато очите на милиони фенове по цял свят са вперени в кортовете на Australian Open, Roland Garros, Wimbledon и US Open, една значително по-малка, но също толкова хипнотизирана тълпа от запалянковци следи развитието в серията от турнири, известна като шахматния Голям шлем.

Всяка година Асоциацията на големия шлем номинира шепа от най-силните шахматни турнири по цял свят, чийто победители се класират за финала на надпреварата, който от оформянето на Големия шлем през 2008 г. до ден днешен се провежда в Билбао и е познат още като турнира Bilbao Masters. През 2011 г. обаче финалът бе разделен на две части като първата се проведе в бразилския град Сао Пауло, а втората и заключителна част, по традиция, бе в Билбао. Победителят в този своеобразен финал е и коронован като носителят на големия шлем за съответната шахматна година.

През годините Големият шлем в шахмата претърпя серия от промени, които бяха предизвикани от един или друг фактор. В оригиналния си формат, през 2008 г., надпреварата включваше четирите най-престижни турнири в света - българският M-Tel Masters, холандският Corus, който се провежда във Вайк-ан-Зее (от 2011 г. турнирът носи името Tata Steel), шахматният турнир в Линарес, Португалия и новоизлюпеният Pearl Spring Tournament в Нандзин, Китай.

Оттогава насам обаче схемата на Големия шлем е променена заради отпадането на два от турнирите. За съжаление един от тях е именно българският M-Tel Masters, който е проведен за последно през 2009 г. Миналата година пък отпадна турнирът в Линарес, чието провеждане е отменено. Мястото на португалския турнир обаче е заето от румънския Bazna Kings, чийто победител получава правото да се бори за Големия шлем в Билбао.

Самият финал в баската столица също има интересна история. През 2008 г. в него вземат участие шестима от най-силните шахматисти на планетата. За гордост на България през тази година победител е Веселин Топалов, който финишира на четири точки пред преследвачите си - Магнус Карлсен и Левон Аронян (точкуването на турнира в Билбао е 3-1-0, т.е. предимство имат участниците с повече победи).

На следващата година в надпреварата за големия шлем взимат участие само четирима гросмайстори - победителите във всеки от четирите турнира от Големия шлем. Изключение прави единствено Левон Аронян, който е втори на Pearl Spring, но заема мястото на Топалов, който тогава отказва участие, за да се готви за битката за световната титла срещу Вишванатан Ананд през 2010 г. в София. Възможността не убягва на Аронян, който печели убедително трофея с пет точки пред втория - Александър Гришчук.

През 2010 г. финалът в Билбао е може би най-силният в историята на шаха въобще. Тогава баската столица е арена на сблъсъците между Вишванатан Ананд, Магнус Карлсен, Владимир Крамник и Алексей Широв. Първите двама получават директни покани за надпреварата. Ананд като световен шампион, а Карлсен като победител в Pearl Spring и Bazna Kings. Крамник и Широв пък се класират след квалификационни сблъсъци с Левон Аронян и Уан Хао. Битката е безмилостна, но в крайна сметка победител е Крамник, който изпреварва Виши Ананд с две точки.

Както вече стана ясно, през 2011 г. четвъртото издание на финала за Големия шлем е разделено на две части. Първата се играе в Сао Пауло, Бразилия, а втората отново е в традиционния за целта испански град Билбао.

След първата половина от надпреварата лидер е Василий Иванчук с цели 4т. пред втория Хикару Накамура. Третото място делят Левон Аронян и Магнус Карлсен с по 6т. Пети е Виши Ананд с пет, а последен - Франсиско Вайехо Понс с едва 4т.

В Билбао Иванчук стартира силно с победа над Накамура, но две загуби и две ремита в останалите четири срещи позволяват на Карлсен (три ремита, две победи в Билбао) да го настигне. След последния десети кръг в този финал норвежкият вундеркинд и Иванчук имат по 15т. Правилата отреждат две партии по ускорен шах, в които да се реши победителят. Първата завършва реми, но втората е спечелена от Карлсен, който и триумфира с трофея.

Така, след четири години в историята на Големия шлем в шаха, този приз има четирима носители - Веселин Топалов, Левон Аронян, Владимир Крамник и Магнус Карлсен. В края на 2012 г. Билбао очаква за пети пореден път претендетите за този трофей. Кои ще са те обаче ще се реши на черно-белите бойни полета в турнирите във Вайк-ан-Зее, Нандзин, Медиас и, може би, Линареш. Предизвикателството е отправено - на ход са претендентите.