
Котка и вода са две взаимно изключващи се понятия. Или поне досега бяха. Оказва се, че на света съществува котка, която няма никакви проблеми с водата, че даже я обожава.
Турските котки ван са едни от най-старите домашни котки в света. Те обичат водата и знаят как да ловят риба, а с тях е свързана и религиозна история.
Породата е открита от журналистката Лора Лашингтън През 1955 г. тя заминава за Турция, за да направи репортаж и забеляза там няколко необичайни на цвят котки. Лашингтън решава да ги вземе със себе си в Лондон и по-късно забелязва как котките тичат към реката и започват да плуват.
Породата на турския Ван е официално призната едва през 1971 г. По-късно Лашингтън довежда още няколко котета от Турция и започва да ги развъжда в Европа. През 71-та година турската котка Ван е официално призната от международните организации за отглеждане на котки. В действителност те се оказва една от най-древните домашни котки.
Първоначално породата е живее близо до езерото Ван в Турция, откъдето идва и името. Желанието за оцеляване се оказва по-силно от страха и заради това тюлените се научават да плуват, за да ловят риба. Също така нямат долен слой козина, така че изсъхват по-бързо от своите пухкави роднини. Вкъщи котките Ван обичат да се мотаят край мивките и да плуват.
Много котки Ван имат кафява маркировка на лявата си половина, която наподобява пръстов отпечатък. Древна легенда гласи, че Бог помолил котката Ван да изяде адска мишка, която искала да потопи Ноевия ковчег. Като награда той оставил своя отпечатък върху нея.