Колко обикновен е един Голям мъж? 0

Том Форд. Нормалното момче от Остин, Тексас, което вярваше в естетическите си убеждения, изправи се пред света и преобърна представите за мода на новата генерация. Още със стъпването му във великата италианска компания "Gucci” светът не знаеше на какво ще стане свидетел, но скоро разбра. Научи, че едно обикновено момче от щата на каубоите може да възроди империята на Гучио Гучи и да разтърси модата завинаги.

Том Форд успя да трансформира предприемаческия си дух в най-добрия маркетинг на собствената си компания, която основа, след като напусна "Gucci”. Започна да облича звезди от ранга на Брат Пит, Джон Хам, Колин Фърт, Том Ханкс, Матю Гуд, Брадли Купър, Пиърс Броснан и Джони Деп и от тогава до днес самия той е неизменна част от престижните класации за стилни мъже в света.

Стилът му е вдъхновяващ, изтънчен и тотално отразява представата за съвременния модерен мъж. Визията му винаги всява респект. За това беше толкова неочаквано за нас да разберем колко романтична душа се крие зад тази осанка.

Едно интервю на списание The Talks ни даде ясна представа колко нормален е великият Том Форд.

Господин Форд, имахте ли криза на средната възраст?

Да. Напускането на Gucci ме опустоши. Опустошително е, защото наистина дадох всичко от себе си за тези 15 години и изведнъж изгубих идентичността си. "Кой съм аз? Какво правя? Вече няма място, където да говоря с когото и да било и да споделям мислите и идеите си."

Може би пиех малко повече, но живеейки в Лондон е много лесно да го правиш. Така че, да, имах един вид кризa на средната възраст. Иска ми се да има по-добър термин за това. Случва се на всеки, може би в 30-те или 40-те, може би в 60-те и 70-те, кой знае. Стигаш до момента, в който усещаш как часовникът тик-така и ти се чудиш дали наистина си взел всичко от живота си.

Ако имаш всичко в живота, изглежда е по-лесно да изгубиш себе си.

И ако имаш всичко също така е по-лесно да разбереш, че това не е най-важното. За съжаление, много хора не достигат до това заключение. Прекарват живота си в борба и полагане на неимоверни усилия и пак не научават тези уроци. Други хора разбират за това на 20 и стават напълно балансирани и знаят как да контролират нещата от ранна възраст.

Как би описал сегашното си състояние на духа?

Имам чувството, че нямам нужда от нищо, за да живея добър живот. Израснах в Ню Мексико и колкото повече пораствам толкова по-малко имам нужда от съвременната култура и големите градове и всички неща, с които те те бомбандират. По-щастлив съм в ранчото си, което се намира в нищото, като наблюдавам мравката, която носи листа през тревата, слушам тишината, яздя коня си и съм сред природата. Така имам един вид сигурност - в случай, че загубя всичко в живота си, ще бъда много щастлив с обикновените неща, защото те са от значение.

Значи блясъкът, който поддържаш, не те интересува?

След като бях само 2 месеца в Ню Мексико, осъзнах, че наистина мога да работя от всякъде. Аз реално съм индивидуалист, които предпочита да бъде сам преди всичко. Не съм социален човек. Заради работата ми, хората смятат, че излизам всяка вечер, но аз мразя това. Аз съм този човек, на когото му харесва да бъде сам и да се среща само с близки приятели. Срамежлив и интроспективен съм.

От природата ли черпиш най-много вдъхновение? Тя е представата за първична красота, все пак.

Да, природата е най-близкото до Господ нещо и нямам предвид Господ под формата на религия, а като връзка с Вселената, която смятам, че сме изгубили. Американските индианци са имали това усещане и там, където живея, преди години се е намирал центърът на индианската цивилизация Анасази. Дори в ранчото ми има две големи руини, останали от тази култура. Не казвам, че задължително има някаква духовност, идваща от там, но може и да има. Когато си в такава близост със земята и се събуждаш, когато слънцето изгрява и при залез си лягаш, всичко застава в правилната перспектива.

Наистина?

Да, всичките тези глупости избледняват. Ние сме загубили контакта си с земята. Кучетата не изпитват вина, кучетата нямат комплекс за малоценност, те не мислят, че имат нужда от по-голяма къща от тази на другото куче. Кучетата просто са изцяло себе си. Те не мислят за смъртта, а просто се въргалят и усукват на земята, наслаждавайки се на усещането. Смятам, че това е очарованието на животните в живота ни. Това е от значение.

Духовен човек ли си?

Духовен съм може би от гледна точка на източните религии. Научих, че щастието за всички нас е копче, което щраква в мозъка. Няма нищо общо с придобиването на нова къща, нова кола, нова приятелка или нов чифт обувки. Нашата култура общо взето се основава на това – никога не сме доволни от това, което имаме днес. Винаги си мислим, че имаме нужда от нещо друго, за да бъдем щастливи.

Всичко това звучи сякаш живота ти в Холивуд е бил труден, какъвто всеки очаква да бъде.

Трудно ми беше да се справям с живота там и се научих как да разделям нещата. Това е представление, аз играя роли. Не казвам, че няма аспекти от живота там, на които да се радвам – обичам красиви жени, красиви рокли и красиви цветя. Но всички тези неща трябва да останат на заден план. Няма нищо лошо в това да харесваш факта, че ние сме физически същества, но тези неща трябва да останат на заден план. Това просто е забавление. То е едно от приятните неща в живота, като да ядеш вкусна пържола или да целуваш добър "целувач" - добре де, целуването може би е по-ценно от останалите неща, но когато си тръгнете от тази планета, трябва да оставите всичко останало тук.

Когато легна на смъртното си легло, не смятам, че ще мисля за хубавия чифт обувки, които имам в красивата си къща. Ще мисля за нощта, която съм прекарал с някого, когато бях на 20 и бях тотално обсебен от тези неща.

Наистина ли си толкова романтичен?

Да, наистина съм голям романтик.

Колко време ти трябва сутрин, за да станеш този Том Форд, за когото говорихме преди?

Отнема ми много време да се превърна в човека, който всички хора очакват да бъда. Когато се почувствам зле, имам лош ден или нещо ужасно се е случило, или трябва да се изправя пред нещо, минавам през много прецизен ритуал на обличане сутрин. До известна степен това е моята броня, изграждам си "защитен слой". Ако всичко е наред в материалния ми свят, значи ще мога да премина през това и денят ми ще мине добре. Този перфекционизъм идва от зодията ми – Дева. Моят вътрешен свят е свързан с външния. Ако къщата ми е развалина и аз съм развалина. Ако аз съм наред, всичко останало е наред. Това е един вид баланс.

Би трябвало да е важно за теб да има някого, с когото да споделиш цялтото това пътуване през живота, някой, който ще ти показва, че не всичко зависи от следващото модно ревю или рекламна кампания, която заснемаш.

Разбира се, че е така. Все още поддържам отношения с хората, с които бях в училище. Много от тях работеха за мен през последните 18 години. Когато откриете добър човек, задръжте го до себе си! Запазете тези ценни хора в живота си.