Помните ли тези анимации от нашето детство?
Автор: Неда Ковачева 18.12.2015, 15:12
Помните ли тези анимации от нашето детство?
Време е носталгията да дойде

Не знам дали ми се струва или е факт, че детството, което преживях през 80-те и 90-те години, е доста по-пълноценно от детството, което моят 6-годишен племенник има днес. Не, не говоря за отношенията с родителите или държавния строй. По-скоро става дума за забавленията. За онези часове, които ние, децата на 90-те години, прекарвахме по улиците в квартала, целите ожулени, но ухилени. Когато строяхме "къщички" в клоните на кварталните дюлеви дървета, когато играехме федербал и ластик на улицата и се дразнехме, че през 10-15 минути минава автомобил. Повтарям - през 10-15 минути.

Тогава деЦките по телевизията бяха по-малко от сега, нямаше специални канали само за анимации и общо взето всяко излъчване на някое филмче си беше цяло събитие. А какво да кажем за "Милион и едно желания"? Рай!

Днес, превключвайки през близо десетте телевизионни програми, които 24 часа на ден бълват анимационни филми със спорни (според мен, разбира се) качества, се размечтах. Дали ако покажа на моя племенник филмчетата, които са ме карали да се смея, когато съм била на неговата възраст, той ще се впечатли? Или възприятията ни са коренно различни?

И в този миг в главата ми нахлу...

Le Piaf

За съжаление, малко хора го помнят. Дребното жълто пиленце се появяваше за по 2-3 минутки между предаванията по Канал 1, когато трябваше да се запълват "дупки". Така, както изненадващо го пускаха, по същия начин го прекъсваха по средата на епизода. Le Piaf е френска анимация, в която пиленцето преживява какви ли не приключения, нарисувани от мистериозна ръка или от самото него. Супер яко!

Костенурките нинджа

Тортю нинджа, тортю нинджа, ошунушонашли ПЕНИДЖА! Така си пеехме в квартала песничката от началото на френското филмче "Костенурките нинджа". Кой да ти знае френски - важна е емоцията. Не знам как да ви опиша искреното ми прехласване по това "момчешко" филмче и тихия страх от Сплинтер. А Шрьодер и Кранг? Чове-е-ек, Кранг беше въплъщение на всичко зло, гадно и отблъскващо. Да гледаш "Костенурките нинджа" седнал на килима вкъщи, ама не тези новите "фалшиви", а онези "тортю нинджа" от моето детство - пожелавам го на всяко дете.

 

Сънчо

Ама истинският, а не съвременният 3D персонаж. Шапката на "Сънчо" в моето, а навярно и във вашето детство, беше нещо изключително важно. Тогава, разбира се, за нас беше знак, че след малко ще си лягаме и не осъзнавахме, че тази кратка музичка с чудесна анимация всъщност ще се превърне в знак на нашето израстване. Мислите, че последното изречение е малко пресилено? Пуснете си клипчето и ми кажете, че в главите ви не нахлуха спомени...

Плодчетата

Раничко, Трънчо, Роли, Кумба - това са имена и образи, които не могат да бъдат забравени. Защото са велики! До ден днешен мелодията от "Плодчетата" се е забила дълбоко в съзнанието ни, макар че е съвсем обикновена и наивна. А може би и точно заради това.

Барбароните

Татко Барба е велик и изобщо не преувеличавам! Началото на Барбароните е от книжка, рисувана и писана във Франция, но след това се разпростира по целия свят. Авторите се вдъхновяват от формата на захарния памук. За да съм съвсем коректна, ще изредя всички членове на Барбароните, които могат да се превръщат в каквото си поискат: Татко Барба, Мама Барба и седемте им деца - зелената Барбалала, оранжевата Барбалена, лилавата Барбалела, жълтия Барбарири, синия Барбадей, червения Барбадан и черния рошльо Барбалячо. Жестоки!

Семейство Флинтстоун

Може би най-класическото анимационно филмче от този списък. Фред и Уилма, Барни и Бети, домашният любимец Дино, който си е баш куче, ама в Каменната ера такива животни няма. С карането с крака, боулинга и яденето на цели бутове - гениалната анимация ни приковаваше пред телевизора, без значение дали гледаме нов или стар епизод. Замислете се - всеки има поне един приятел, който се смее като Барни Ръбъл "хихихихихи".

Смърфовете

Анимационното филмче, дало прякора на феновете на Локомотив Пловдив, е любим спомен от детството. Всички смърфове са мъжки, само Смърфиета е жена, а Гаргамел е лошият, който ги преследва. Разбира се, през онези години всеки човек, който беше лош или поне грозен, веднага биваше наречен Гаргамел като крайна и неотменима оценка. Още от онези дни впрочем си задавам въпрос, на който никой не може да ми отговори категорично - Какъв цвят става един смърф, когато някой го стисне за врата, за да го удуши?

Том и Джери

Вечната анимация с мишката и котката, които всеки рапознава. Въпреки че съвременните версии на "Том и Джери" сериозно отстъпват на класическите филмчета от Hanna&Barbera, както визуално, така и сюжетно, се радвам, че и днешните малчугани имат възможност да гледат приключенията на вечно прецакания Том и хитрия Джери.

Инч Хай - Частен детектив

Великият детектив Инч Хай, който се справя с всички проблеми въпреки минималния си ръст. Всъщност тази анимация е създадена още през 70-те години отново от Hanna&Barbera, но в България се появява чак през 90-те, което е идеално, защото така можахме да го гледаме и да го помним чак до днес.

Пиф и Еркюл

Любимото френско филмче, от което българските полицаи получиха един от многото си прякори, а именно Фарфуй. Пиф и Еркюл са куче и котка, които непрекъснато се забъркват в какви ли не приключения. А когато се сбият, се въртят в облак прах и после излизат от него с лепенки, сложени на кръст. Жестоко!

БОНУС:

Бенджи, Закс и Звездният принц

Принц от друга планета, дроид и бездомно куче - тримата преживяват куп приключения, докато са преследвани от черен микробус с пеленгатор, в който са Дара, Кибер и Зорд. Те търсят Звездния принц, а аз търся друго такова детско филмче, след което 90% от кучетата да се кръщават по един и същи начин - Бенджи. Добре де, сетих се за "Ласи", но то е друга работа.

Алф

ВЕЛИК! Няма да ви спамя с думи, защото Алф е институция.

Има още толкова много филмчета от онези години - "Пинко Розовата пантера", "Уди кълвача", "Ферди мравката", "Пчеличката Мая" и още, и още... Край нямат. Толкова са много, а са останали в миналото. Или пък, щом четем този текст, може би винаги ще си ги носим с нас?

Сподели във:
Още от