Писмо от редактора: Татко
Автор: Петър Петров – Пехо 15.09.2017, 20:09
Писмо от редактора: Татко
Едно детско съчинение в малки части

Всички си имаме "татко", някои не го познават, на мен ми се падна честта да го имам и да не го разбирам. Моя татко не е като другите татковци, поне за мен. От малък трябваше да практикувам жестока психология, за да се докосна до него.

Преди около 7 години, а може и 8, в едно квартално заведение с треперещ глас ми каза... "Ще си имаш братче!"! Преди 10 години в колата с още по-треперещ глас ми каза: "Имам си приятелка, искам да те запозная с нея.".

Така започна един нов живот пълен с любов, премеждия и пак любов. Вечеря в четвъртък, тайните запаси на Мими със сладко, шумните семейни сбирки в Карлово и прочие. Преди да се роди брат ми с Мими бяхме еднакви по форма, на снимките от родилното – също. (Те са забравени)

И сред малкото щуро бебе, което си късаше чорапите от ритане, собствените ми бели, лъчезарната Мими и леко навъсения поглед на татко се минаха 7 години. Любов, смях, разочарования и сълзи – фемили.

Минаха се не само така. Преди годините на любов се минаха такива, когато баща ми ходи на войни, беше на места, където хората се убиват не за парче месо, а от омраза, влизаше на места, където могат да те гръмнат, защото си се усмихнал "по така". И това е най-малкото...

Помня изражението и лицето на баща ми преди и след войните – има промяна. Очите обаче, на моя татко, не могат да се объркат – те са сериозни, изпитателни и много добри.

Днес, татко е друг, няма белези от войните, освен две сериозни бръчки на челото. За това помага семейството му, различният живот и ракийката с Мими.

Стефан – така се казва моят малък брат, синът на татко и Мими. Казва "благодаря", когато трябва и днес е първият му учебен ден!!! 

Благодаря!

1977057

Сподели във:
Още от Семейство