Призракът на бившата
Автор: Ваня Савкова 08.12.2011, 10:12
Призракът на бившата

Първо искам съвсем отговорно да заявя, че в живота на всеки мъж има една жена, която много е обичал, бил е готов на всичко за нея, дори и на брак, но тя му е разбила сърцето. И с това си свещенодействие е обрекла всички жени, които ще бъдат негови приятелки, съпруги или "метреси", на неистови мъчения.

Тази жена се превръща в митичен образ и като всеки митичен образ той започва да я идеализира. С течение на времето мъжът постепенно забравя, че и тя е имала пъпки, косата ѝ понякога не е била най-подредената на света, тя също е имала цикъл всеки месец и е изпадала в депресии от време навреме. И като изгуби всички тези човешки, по-точно женски качества, тя се превръща в призрак – призракът на бившата, с който никоя жена не може да се пребори.

Сега сигурно ще си помислите, че аз имам тежка драма, вероятно от психосексуален характер и искам да набедя някоя нищо неподозираща девойка за моите терзания. Дали вярвате или не – случаят не е такъв, но това в момента няма никакво значение, защото за много двойки точно това е проблемът.

С риск много мъже да си помислят, че не аз съм п******, която може да им казва как да си живеят живота, просто искам да им кажа, че пазенето на спомени за жената, която ги е разочаровала, не е престъпление, но със сигурност не е и най-хубавото, което може да се случи на връзката им.

Провокацията да се замисля по този въпрос дойде от няколко места почти едновременно. Моя приятелка ми сподели, че рано или късно в комуникацията ѝ с всеки мъж се стига до въпросът с главно "В" или по-точно с главно "Б"- бившата, не че и аз не съм се удряла челно в този въпрос преди. Тогава една жена напълно осезателно усеща горчивината, съжалението, но и някаква болна любов, от която даденият мъж, никой мъж, не се е излекувал.

Другият повод бе съвсем невинен разговор в метрото – оазисът на социалните контакти. Един доста бъбрив младеж разказваше на момичето, с което пътуваха заедно, горе-долу следната история: Един негов приятел имал гадже, обаче тя го зарязала преди известно време. Разбира се, нещата били много сериозни. Но след време човекът си намерил нова приятелка и ходели вече няколко месеца. Новата знаела за чувствата му към старата, но приемала, че всичко между тях вече е свършило. Един ден обаче намерила (може и след старателно търсене) кутия, в която пичът си пазил някакви неща от бившата – писма, подаръци и т.н. Момичето се разгневило и му поставило ултиматум, забележете: или да изхвърли тези неща или да се разделят.

Не знам какво се е случило. Точно както по филмите, историята свърши на най-интересното и разказващият слезе от метрото. Но аз не можех, просто не можех да не се замисля върху дилемата. Тя е нелепа, тъпа и все пак реална. Представих си как се изправям пред приятеля си и с най-съдбовния си глас му казвам: "Или кутията, или аз".

От една страна е напълно грубо и нечестно да искаш от един човек, без значение мъж или жена, да се откаже от живота, който е живял преди да те срещне, да изтрие спомените си и хората, с които е имал нещо общо преди. Това би било отвратителна емоционална ампутация. От друга страна представете си колко е унизително да знаете, че струвате по-малко от една кутия... със спомени... от бившата или бившия.

Призракът на бившата много често е твърде силен, защото няма как да се борим с него. А много мъже сравняват настоящите си приятелки с бившите си. Никак не е приятно да чуеш "Ама това Биба не го правеше по този начин" или "Кремена никога не би се облякла така". Примерите могат да бъдат много и все безумни.

Ако това е реална жена, която седи сега пред нас – от плът и кръв, можем да я залеем с питие в лицето, можем да ѝ кажем, че е била истинска глупачка да зареже мъж като този и да го нарани по този начин, можем дори да ѝ фраснем един в мутрата от яд, че изобщо се е изправила на пътя ни. Но – не – тя винаги си остава една идеализирана фиксидея и може би тя винаги ще остане жената, на която той пръв е купил годежен пръстен. Пет пари не давам за това, но, момчета, нормалните жени ги е грижа.

Може би не съм права, може би това е просто частен случай, може би всичко зависи от чувствителността или безчувствеността на всеки отделен мъж или жена, но знам, че никой не е успял да се пребори с призраци. Най-малко със своите собствени. Вероятно трябва да приемем, че ако животът ни е едно постоянно лутане, а т.нар. любов е част от него, то определено е най-мрачната част. И "Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.” (Стивън Кинг – "Зеленият път"), пък били те и призраци на бивши гаджета.

Сподели във:
Още от