Писмо от редактора: "Из дневниците на един спирт, такси и 4 не-циганки"
Автор: Петър Петров – Пехо 25.06.2017, 16:06
Писмо от редактора: "Из дневниците на един спирт, такси и 4 не-циганки"
До Сухата река?

Като млад човек със стабилно невнимание към детайлите, смела представа, че всичко ще се размине и приет нехилизъм – живея за уикенда. И така горе-долу от цял живот... или поне от известно време. Петък е икона, Събота – стават грешки. За подобна грешка е и това "писмо" – история, която разказва какво се случва, когато си твърде любопитен. Просто имам вътрешна нужда да разкажа потреса, който се изрази в случка с такси.

Събота като цяло е смесен ден. Ако не се събудиш с махмурлук – си причиняваш такъв, или започваш да пиеш от обед, което е лоша идея, както гласеше онова старо лафче: "Не пия по никое време, 'щото като дое некое време – нема кво да права", или после има, но както вече споменах – води до грешки.

Та, излязох към 10, че жегата в София е непоносима и не се диша (особено, ако пътуваш с градския транспорт) и малко по-късно разбрах, че имало "некъв" фестивал "София диша". Еми... много смешно ми се видя, 'щото това си е оксиморон и София отдавна се дави, а не диша.

След бутилки вино, паркове и стари приятели... абе, знаеш го... към 3 приключваме с един авер на по бутилка "нещо си" на Паметника. Това на български жаргон се казва "затапка".

И си хващаме такси – тук започва важното.

Спирам "некво случайно, 'щото в 4-5 са си "кът" и казвам с цялата трезвеност, която мога да си предам:

– Към Сухата река?

– Качвай се!

Йеее, спасен съм, мисля си. Да, ама не. Пича е дебел, болен и стар. Почти се съмва, а той ми казва, че това е последния му курс.

Aз любезно:

– Аре да пием тогава по едно кафе в квартала...

ОГРОМНА ГРЕШКА...

– Е, аз знаеш ли кво кафе знам! С басейн с готини курви, аре там да го пием тва кафе? – супер зарибено казва старият дебел и болен човек, който вече ми се вижда симпатичен.

По глупост или не, прецених, че не е опасен (или защото бях толкова къркан, че не исках да си призная) и се навих:

– Аре! – напира идиотизмът в мен, просто защото ми е интересно къде ще ме закара.

Кафето се намира в съседния квартал и той обещава, че ще ме върне после до нас "за без пари". Всичко щеше да е чудесно, ако кафето работеше... Настанихме се на едни пластмасови столове до някакъв "басейн", който е бил аквариум за рибки, ама преди 15 години – и не работеше.

Та, седя си с моя нов приятел, той едвам диша и аз го питам:

– Ми, къде са курвите? То тука даже кафе няма? То, заведение няма, бе!

– За кво ти е кафе, бате! – и ми подава бутилка с бистра течност, която предвидливо беше взел. Някак си.

Интереса в мен надделя, отворих бутилката и помирисах:

– Ама, ама... тва е спирт, бе!

– Да, аз си носа и фанта...

Казах му да ме кара обратно и че аз съм взимал и пил всякакви гадости, но спирт в бутилка от безалкохолно, няма шанс да ме накара да пия... и потеглихме:

– Относно за курвите. Трябват ли ти?

– Еми, не...

– Имам един апартамент в Левски Г... там са 4. Само българки – няма циганки. С големи цици с малки цици – к'вито си искаш?

Е тука вече журналистическото ми любопитство надделя, слънцето изгряваше, аз казах на дебелия болен човек, че ще го черпя едно кафе пред блока до нас и говорихме.

Обясни ми че в неговия апартамент в Левски Г са "настанени" 4 не-циганки, които освен, че "работят" там и живеят също... взимат по 100 кинта на час, но ако той ти ги докара до вас – 90, ако ти ги докара и ги върне 115. Чудех се на нереалния ценоразпис, питах го как ги е смятал и после го попитах тия момичета от къде са.

Не ми отговори. Предполагам, че той също не знае... докато говорихме, жена му му се обади 4 пъти защо не се е прибрал....

Пие кафето с мляко и две захарчета...

Сподели във:
Още от