Най-добрите смешки от социалните мрежи за тази седмица!
Автор: div.bg 06.10.2017, 13:10
Най-добрите смешки от социалните мрежи за тази седмица!
Благодарим за слънчевия петък! Много е приятно да си в офиса, когато вън е пролет!

Ежеседмичната ни класация на най-бруталните смешки, които опорочиха интернет е готова. Какво съчиниха изродите пред компютрите тази седмица?

Някъде в Северозапада мъж сваля девойка:

– Като те гледам, ми идва да цитирам Яворов!

Тя:

– А я като те гледам,ми иде да цитирам Христо Стоичков...

***

Днес се убедих, че учените са изобретили тест за проверка на вниманието. 

Една чертичка – внимателен, 

Две чертички – невнимателен

***

1987487

Звъни са на вратата:

– Кой е?

– Майстора на дограми!

– При нас, вече дойде майстор.

– Знам! Я съм същия, паднАх...

***

– Прасчо?

– Да пух?

– А... нищо! Радвам се, че те има, защото киселото зеле е станало...

***

А когато той я обърна по корем забеляза, че тя има интересна татуировка на гърба... Стихове... Че като се зачете, съвсем забрави какво бе почнал да прави...

***

1987488

София, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата й скеле и на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае та две не вижда, обаче го мързи да слиза. 

Вторият пита: 

– Кво има, бе? 

– Пика ми се, ама ме мързи да слизам... 

– Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере... 
Речено сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи и... 
По едно време, обаче, духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещият... 
Две години по-късно. На плаж три девойки си говорят. 

Първата: 

– Най-големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед... 
Втората: 

– Хич не ми ги и говори тия. Французите са най-големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднага ме вкарваше в леглото! 
Третата: 

– Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най-големите любовници. Когато бях в София, се разхождам по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам към мен лети мъж с изваден хуй и крещи : "ша та еба в гъза-а-а-а-а-а!!"

***

1987490

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но от време-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:

–  ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...

Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
– Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде

приятно...
Тук майката въздъхва облекчено...
– ...а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата к*чка в кухнята!

***

Мама ми обеща, че ако си подобря оценката по география, ще ме пусне в Италия да видя Айфеловата кула...

***

Киро крещи от ваната:

– Марче, бързо ела, че ми е станал!

Марчето притичва:

– Идиот! Не ти е станал, изплувал е...

***

1987492

Тежи сто кила и писала:

– Ела и ме вземи!

Едвам се сдържах да не напиша:

– С багера ли...

***

Бисери от родната казарма:

 Който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас.

 Автоматът работи така: едно, две, три - и вас ви няма.

 Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.

Като говориш с мене, ще мълчиш.

Никой да не се качва на камионите преди да са дошли!

И внимавайте с оръжието! С тая пушка един миг невнимание и после цял живот си мъртъв.

От мен до другото дърво: "Бегом марш"!

Може да няма ред, ама трябва да се спазва.

Какво като ти е скъсан чаршафът. Обърни го от другата страна и заспивай!

Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк.

Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли…

Ще копаете този канал от тук до утре

***

1987489

– Иванчо, каква е дилемата на Хамлет от съвременна гледна точка?

– Да се ожени или да се омъжи, госпожо!

***

Новата водка "Каталуния". Една чаша и се отцепваш. На другия ден си като пребит...

***

– Защо не дойде в кръчмата снощи?

 – Жена ми реши, че не ми се ходи...

***

– Брат,има и по-лошо от това да си на работа!

– Например?

– Например...аз да съм на работа...

***

Гледам реклама на кренвирши:"От утре идваме при вас още по-леки!".
Викам си: "Баси,от утре ще ядем само найлончетата".

***

1987491

На едно младо семейство му се родило бебе. Всяка вечер при къпане, измервали температурата на водата с термометър. Но една вечер жената(блондинка) изпуснала термометъра и той се счупил. Съпругът й я накарал да отиде до пощата и да пусне телеграма на свой приятел лекар, да им изпрати своя термометър за да могат да измерват температурата на водата, когато къпят бебето. Съпругът написал следната телеграма: Докторе, дай твоя термометър да мерим температурата на водата, когато къпем бебето, че моят се счупи, а жената не ще с пръст да пробваме водата."
Блондинката отива в пощата, подава телеграмата, но след малко жената зад гишето и я връща и казва:

 – Не мога да пусна толкова дълга телеграма! Та това е цяло писмо. Съкратете я на половина.
Вечерта докторът получава следната телеграма. "Докторе дай твоя, че моят се счупи, а жената не ще с пръст".

***

– Страхотна татуировка – хлебарка с копие. Какво символизира?

– Това е скорпион...

***

Стои Св.Петър пред Райските порти и гледа някакъв ту влиза,ту излиза.Гледал го,гледал го и се провикнал:

– Пич,'земи се стегни малко,бе!Или влизай или излизай!

– И аз това искам,ама тези от Пирогов нещо ме ебават...

***

1987495

Мъж в магазин за бельо:

– Дайте ми сутиен 58 размер!

– Ама такъв размер няма!

– Как да няма, аз с шапка съм вземал размера!

***

– Докторе, вярно ли е, че ще ме оперира студент?

– Да.

– Ами, ако операцията не е сполучлива?

– Ще му пиша двойка...

***

1987486

–Скъпа,колко даде за тази блузка?
–500.
–Жалко,че не можеш да я носиш с етикета...

***

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други. 
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват "резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: "хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: "хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин. 
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или "фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах "фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: "майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: "в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни "потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...

Автор: Никола Крумов

Прочетено в Пощенска кутия за приказки от Стефан Щерев под акомпанимѐнт на Маестро Живко Петров

1987493


Сподели във:
Още от