Туитове за бащинството 0

Много пъти сме го казвали и пак ще го кажем - обичаме хората, които споделят забавни неща. Още повече се кефим на татковците, които туитват готини случки с малчуганите си.

На детско парти.

Аз: Може ли да си ходим вече? Тези неща продължават цяла вечност?

Жена ми (шепнейки високо): Млъкни и гледай как дъщеря ти си отваря подаръците.

Родители, не казвайте на децата си верните отговори на задачите за домашно. Нека те сами разберат, че нямате идея какви ги говорите.

Жена ми каза да поговоря с децата за наркотиците. Затова им разказах за трика, с който, ако имитираш контузия, можеш да получиш Викодин.

Нося маска на клоун, докато спя, за всеки случай, ако някое от децата има кошмари и дойде да спи в нашето легло.

Чакайте, момчета. Синът ми стига до най-интересната част на една дълга, четири часова история и не искам да я изпусна.

Най-накрая останах малко сам, без децата. Цели два часа. Щяха да са повече, ако краката ми не се бяха схванали да клеча зад сушилнята.

Когато станеш родител, започваш все по-рядко и рядко да ходиш на някакви събития, докато накрая просто не виждаш никой.

Справям се най-добре като баща, когато на няколко минути викам "Внимателно!", без да вдигам глава от телефона.

Седемгодишната ми дъщеря: Защо няма тиксо за бурито, но такова, че да може да се яде?

Сега разбирам как са се чувствали родителите на Айнщайн.

50% от родителството е да търсиш заедно с децата си неща, които отдавна си изхвърлил.

Много е странно как казваме на децата си, че не трябва да лъжат, а малко след това им казваме колко хубава картина са нарисували.

Тренирам отбора по футбол на сина си, за да разбере, че псувам и другите деца.

Какво казвам на децата, когато видим еленче, убито край пътя - "Явно Дядо Коледа отново се е разгневил!".

Гледам как децата играят криеница в парка. Моето се скри зад ограда от вериги. Поне не трябва да даваме пари за университет.

Сине, ще се постарая да получиш най-доброто образование, което купоните могат да осигурят.

Разбрах, че е време да пусна прахосмукачката, когато бебето се изтърколи и заприлича на хлебче с всякакви гарнитури по него.

(Детето е понабито)

Аз като новоизлюпен родител: Горкото ми дете. Дай да те прегърна.

Аз като родител сега: Заслужаваше ли си го?

Постоянно се изумявам колко различни са дъщерите ми, макар да са близначки. Лиса е толкова по-позитивна и добра от сестра си Прасешко лице.

Най-малкото ми дете се явява на изпит за прием в паралелка за надарени деца, а другият ми син си мисли, че четката му за зъби е обитавана от духове.