Писмо от редактора: приказка за Егото и Душата

За едно момиче, за една любов и "Нищо не знаеш"

   
 
Писмо от редактора: приказка за Егото и Душата

Ми аз нямам никаква идея как да го започна това. Имам дни, в които ми липсва толкова много, че земята е чужда и такива, в които стъпвам по нея. Да, това е една жена. Ама такава жена, която е абсурд на цинизма. Не. Това не е оксиморон.

Та, Здравей!

И пак не знам как да започна. Сигурно. 'Щото ме е страх от теб. Винаги ме е било. Преди време се опитах да съм циничен и да се опазя, но винаги ми е трябвало много вино, за да говоря с теб. Много вино.

Пиша нещо. което не знам как да завърша и то така ще си остане... май. Или ще доведе до край, който никога няма да бъде и ще продължи като колело подобно на онази книга, в която Дяволът спасява любовта. 

Ок, нека знам... и това да го напиша като странните приказки, които разказвам:

Имало едно време...

Едно мъжко Его и то не знаело какво да прави. Борило се с живота и се влюбило в една женска Душа.

Душата взела, та харесала мъжкото Его и се влюбила в Егото. После решила да му даде всичко...

Егото с годините ставало все по-цинично и търсило все по-голямата същност на иначе несъществуващата такава...

Дълго Душата не можела да разбере копнежа на Егото, та нали тя му бе дала цялостта си...

Егото обичало душата, но търсило извън нея...

Останало само...

И пукнало...

Обичайки, онази там душа... точно тази, извън която търсило...

Бай!

1997723

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ